Лястовичките си отиват
На Placebo
Как се радвахме само!
Как ги чакахме рано напролет:
кой от нас ще ги види най-първи?
Кога ли, кога ли от юг милостивият Бог,
като живи зърна по къщята ни ще ги разхвърли,
да посее добро, топло лято. И още какво?
За другите гледка. За мен беше повече – участ.
С децата играх, а сърцето – в гнездата, при тях!
С голишарчета там аз на майките песните учех.
Да летя се научих. Насън. Наявè не можах.
Аз безкрило живях, изостанах от тях, но защо ли
пак и пак, пак и пак лястовичето ято поглеждам?
То е детският трепет за някоя идваща пролет.
То е черното семе на моята бяла надежда.
Те си тръгват сега, но напролет отново, отново
ще се върнат и с тях едно босоного момче, босоного момиче,
да летят ще се учат, ще се учат на пилешко слово...
Ще ги видиш, аз знам, и познаеш, аз знам –
те на теб и на мен ще приличат.
(от "СтиховеЙ")
© Райчо Русев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Силно и истинско,както винаги! Поздрави и от мен!
-
И тук си на ниво, Райсън!Благодаря за удоволствието от прочетеното!
Поздрави от мен и успешна седмица! -
Много! -
Приятно е усещането когато чета стиха! Поздрави!
-
Хубаво!
-
Драскаш в душата! Поздрави!
-
"То е детският трепет за някоя идваща пролет.
То е черното семе на моята бяла надежда."
Годините измерват остаряването.
Сезоните измерват същината.
Оставят ли емоции след смяната-
то значи още млада е душата... -
И как е близък,добър и топъл твоят стих!Поздрав!
-
Дълбоки следи оставя словото ти...
-
В сърцето ми влизаш, Райсън... И онова дето съм го забравила, скрило се и от мен, топлото, милото...излиза, Райсън...като мокро на очите ми.А аз се питам - какво ли още съм затрупала?
Прегръщам те!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
ще се върнат и с тях едно босоного момче, босоного момиче,
да летят ще се учат, ще се учат на пилешко слово...
Ще ги видиш, аз знам, и познаеш, аз знам –
те на теб и на мен ще приличат.
Докосваш.Сякаш се завърнах у дома!
Прекрасно!