17.01.2021 г., 22:51 ч.

Лятна морска носталгия 

  Поезия
5.0 / 2
610 0 15
По синьото море вървя през есента
и търся вкус на лято, на обич и мечта,
отива си сезонът, но най-любим в света,
вълнѝте плискат само едничка песента
на морските сирени, на пясъчния бряг,
и той ще бъде топъл дори под тежък сняг,
на чайките в сърцето, летящи на зиг-заг,
на лятото, което ще се завърне пак.
Събирам в шепи миди, танцувам с нежен бриз,
погалвам изгрев с пръсти и роня весел низ
от чувства пълни с ласка сред миг от летен приз,
живея сред морето, рисувам го в ескиз. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Френкева Всички права запазени

Предложения
  • Младостта бе дръзка и надменна дама. Кръстосала бе крак връз крак. Изпод капелата ѝ с цвят-циклама, ...
  • Разплита се дървото на страха, шуми във вените тънеещи до болка. Ти търсиш само трайната стреха, а л...
  • Когато се родих като вода, болеше ме от спомена за извор, от който бликнах първо в светлина, а после...

Още произведения »