4.08.2022 г., 7:11 ч.  

Лятна песен 

  Поезия
872 11 28

От синия лазур се спусна слънцето

и на душата ми донесе радостта,

а виното, прокапало по грънците,

приканва с вкус тръпчив на любовта.

 

Потрепна в мен листо от детелина,

за всеки то е символ на късмет,

притискам в длан гаванката си глинена,

под сянката на орех сбрала мед.

 

Лети в небето облачето бяло,

събрало лято в знойните лъчи,

че хубост като таз не бе видяло,

пред тез целувки залезът мълчи.

 

И спуснал се по стълбица небесна,

животът мой пред мен се залюля

и с пръските си дивни като песен,

сърцето ми докосна – онемях.

 

А на всемира в блясъка потънала,

догонва пак заспалите звезди

зора, завесата на нощ огънала,

в душата ми денят ще се роди!

© Миночка Митева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??