Песен за лято, песен за дъжд
вече съм писал и то не веднъж.
Писах за всичко във този свят,
но съм в колиба, а не във палат.
Писах с омайни, нежни слова
писах със страст...и какво от това?
Пламенно свалях небесни звезди,
по тях се подведе даже и ти.
А ти не разбра тайният знак
и ме заклещи в мъчителен брак.
Яд и омраза бушуват във мен,
за съжаление, в тежък съм плен.
Пред теб що се правих аз на поет?
Сега съм нещастен, скръбен и клет.
Да бях ти казал със леден глас:
,,Не ще се получи, върви си у вас!"
А то какво стана-сън не ме хваща,
че и спокойствие Бог не ми праща.
Май ще остана с тебе до гроб.
Тъй е, кога си на словото роб!
© Георги Янков Всички права запазени