С походка - разлюляно жито,
с целунати от слънце рамена
пристъпва, с морски бриз в косите,
недостижима - лятната жена.
По пладне августовско, знойно,
с въздшките на маранята,
величествено и спокойно
тя плува в лятната позлата.
В сърцата мъжки страсти пали,
а погледът загадъчно блести.
Около шията корали
фантазии събуждат и мечти.
Светът след нея променен е.
Красив и нов. Без чувство за вина.
Защото
като приказно видение
минава гордо Лятната Жена.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
Добър стих си сътворила. Моите комплименти!
Бъди !!!