7.08.2022 г., 20:18 ч.

Лятно морско вдъхновение 

  Поезия
330 2 8

Вълна ми носи синя риза,

яката бяла и широка,

обличам я, а изгрев слиза –

щастлива розова посока.

 

Вървя по пясък нацелуван

от морски смях и тананикам,

живея лятно, не сънувам,

и всеки миг с любов ме вика.

 

Отвътре чувството е чисто,

прозрачно, синьо и дълбоко

и думи плисва върху листа,

а гребенът лети, висок е.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Милена Френкева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??