7 ago 2022, 20:18

Лятно морско вдъхновение 

  Poesía
356 2 8
Вълна ми носи синя риза,
яката бяла и широка,
обличам я, а изгрев слиза –
щастлива розова посока.
Вървя по пясък нацелуван
от морски смях и тананикам,
живея лятно, не сънувам,
и всеки миг с любов ме вика.
Отвътре чувството е чисто,
прозрачно, синьо и дълбоко
и думи плисва върху листа,
а гребенът лети, висок е.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Френкева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??