Да играя с топката навън
от пладне до зори,
да чувам врабчовия мелодичен звън,
не ще ме умори.
С бърза крачка до полето аз ще стигна,
ще се спъвам и търкалям,
па накрая силно ще те викна.
Това ще те вбеси, защото почивката ти прекратявам.
Но лято е. Не го забравяй!
Телевизора го изключи.
Облаците пеят и ти на тях се радвай.
Щастие на теб се дава, а ти го приеми.
В игра се впускаш и узнаваш,
че времето лети.
Със радост истинска се запознаваш,
Но побързай!... идва време да се спи.
Поспри се за секунда-две
и внимателно се замисли -
това е истинската радост,
а ти просто си я вземи.
© Денис Халил Всички права запазени