на Джени
Ако всичко е сън -
защо чезнат разстояния?
Ти дойде като звън
на пролетно ухание...
После ме приюти
в прегръдките топли.
Двама сина роди
и отгледа със обич!
В този искрен сезон
на магията обречен:
ще сторя тръпен поклон,
като дъб на есен посечен.
В мен притихнали гнезда
вятърът ще разпилее...
Нали си чувала слова,
които под снега немеят?
© Стойчо Станев Всички права запазени
Дори и под снега на февруари...