Сутрин рано на зарана,
когато се събудя и стана.
Очи сънливи аз разтривам
и на балкона се показвам.
Слънце ярко ме огрява
и утро свежо засиява.
Свежест е във въздуха,
нежен ,лек ветрец подухва.
Тишина обзема ми душата
приятно гали сетивата.
Птички пеят неуморно,
и летят неспирно.
Липите тихо си танцуват
с ветреца , който си подухва.
Припалват се автомобили
за път се стягат по села и вили.
Поглеждам аз в гардероба
и обличам лятна роба.
Тениска си слагам нова,
шорти и сандали си обувам.
И излизам на разходка,
сред природата с походка.
Там в гората тъй прохладна
малко свежест ще открадна.
Чуриликат птички пойни,
сред лъчите слънчеви и знойни.
Растения растат чудесни,
изобилни , още росни.
Блика изворче планинско,
шуми и шушне долу в ниско.
Влага търси всичко живо
и зажадняло е за пиво.
Срещам хора тъй прекрасни
всеки хладничкото търси.
Някой са с велосипеди
карат бързо по напреде.
Старци движат се полека
за здраве , спорт и утеха.
А на фитнес уреди отсреща
и на средна възраст мъж се среща.
Дами с екипи нагласени
тренират вече припотени.
И бегачи тук се срещат
нагоре тичат и пак се връщат.
А дечица малки щъкат
и играчки с тях си мъкнат.
Майките им любвеобвилно
държат ги за рачица нежно.
Лято хубаво и горещо
придаваш на човека нещо...
Хората са тъй засмени и ясно
е небето синьо и прекрасно.
Открива се надежда нова
кипи животът във обнова.
Пожълтяха всички ниви,
цветни , пъстри и красиви.
Миришат растения цъфтящи,
пъплят животинките жужащи.
Дръвчета с изобилен плод
се кипрят под небесний свод.
Децата ведри и засмяни
улисани в игри са засияли.
Лято хубаво , горещо и зряло
събуждаш ти сърце заспало.
© Митко Бургазов Малчо Малешков Всички права запазени