Обичам лятото с небесно синьото небе,
сутрин рано чаша с ароматно кафе.
А навън денят ме зове,
слънчеви лъчи в косите ми играят,
в очите ми рисунки си чертаят.
Обичам лятото с чаровния си топъл дъх,
с усещането в мен, което то остава и
всичките ми сетива влудява.
Обичам лятото с полъха на любовта,
момчето, махнало ми с шапка от нечия кола.
И всяко ново лято прераждам се отново и отново.
© Нана Всички права запазени