slaveja123 (Слава Костадинова)
189 317
22.06.2018 г., 17:03 ч.  

Лято мое 

  Поезия » Философска
301 0 4

Лято мое, лято, вече си презряло.

Класовете падат - пусто опустяло!

Няма кой да сбира тежкото ти злато.

Плачеш като жито, сринато в земята.

А наблизо - ето, го очаква зима. 

Във душите само тъмни мисли има.

И сърцето чака някой да го вземе.

Моли се напразно в дивото ни време.

Всички са по друма и не виждат нищо.

Сякаш черна чума мислите им нищи.

Чума по сърцата - празни, почернели.

Сиви са им дните, без неделе бели...

Лято мое, лято, вече си презряло.

Плачат класовете...

Пусто опустяло!

© Слава Костадинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??