terita (Теодора Атанасова)
294 525
12.07.2021 г., 9:43 ч.

Лято, мое синеоко чудо 

  Поезия » Пейзажна
747 3 6

Лятото се появи със гръм и трясък,
по мълнии сърфираше в небето.
Пристигайки... в целия си блясък...
с готовност сцена стана му морето.

Сменят се в спектакъла декори,
от изгревни и залезни каскади.
По облачета с блясъка си ходи...
пали хоризонта в мощни клади.

С умелата си ловкост на магьосник,
дъждове и бури скрива ги в ръкава.
С жестове на неустоим чаровник...
звезден дъжд на всеки подарява.

И даже вятър в повей преобръща,
житата гали, в злато ги облича.
С огнените си ръце прегръща...
дни и нощи, в цвят ги преоблича.

Перчем развяло на препускащ конник...
ееех лято, ти мое синеоко чудо...
Ще изтечеш като пясъчен часовник...
Спектакълът ще свърши... но сега е друго.

11.07.2021г.
 

© Теодора Атанасова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Здравей, мое лято! »

23 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??