Лято спри! Ще те рисува
внучката ми със бои,
че в душата ѝ бушува
слънце - с огън то гори.
В чашка смесва си боите,
грейва звездното небе.
От небето във зорите -
изгрев с топли цветове.
Слага с пръсти топлината
и наслагва до безкрай,
че нали си топло лято
с цветове на земен рай!
Само цвят все още няма
с него тя да изрази
тази топлина голяма -
тя в сърцето ѝ трепти…
© Ани Иванова Всички права запазени