7.12.2012 г., 19:24 ч.

Лятото си тръгна 

  Поезия » Друга
618 0 2

Лятото си тръгна, ей така на шега

и крачейки босонога в пороя,

се изгуби в тая гъста мъгла,

предвещаваща белотата на зноя.

 

А споменът топъл, в мидичка скрит,

надежда под клепачите ми събира,

щом чрез нея светът така е открит,

ще последвам безкрайната и слънчева диря.

 

За да я сънувам сред тия прекрасни звезди,

изгрели под сияйния свод на дъгата.

Една чайка остана в мен да кръжи,

дочула моряшката песен, позната.

 

С обич тя разтваря самотни крила,

за да те догони, мое слънчево лято.

Ти, която можеш да сбъдваш всяка мечта,

подари и едно семенце свято!

© Росица Димова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??