Свърши лятото. Свърши. И жените са всички оклюмани.
През площада на пръсти минава кварталният луд.
Ветровете нахлуват – сякаш орди настръхнали кумани.
А рибарите теглят гриба с триста кила паламуд.
А над тях триста гларуса – като пръснати Ботеви четници,
грачат грозно, зловещо – сякаш свършва самият живот.
Във разбитото барче на плажа тършуват несретници,
от които вони на мастика и кисела пот.
Под неона в дъжда таксиджиите дремят, посърнали.
Две ченгета оглеждат, явно крадено нейде, порше.
Под прогнилите лодки, гръб на мокрия пясък обърнали,
ще се скрия и аз с неизменното свое шише. ...