И днес е минус двадесет и три,
две седмици снегът не спира.
Пързалки светят. Още от зори
със две гребла отвън шофирам...
Върти на място, рие като бик
на ляв завой на светофара –
пред мен е нова „Хонда“, син „Сиви́к“,
мъгла разстила – газ и па́ра!
Отце́пи милата! Но то се мръ́кна,
пикап пързаля се по склона,
на тъмножълто се измъкна,
педалът слепна за шушона!
Търпение и ред – сега е мой,
хрущи ледът и газ... Спирачка!
О, боже, грешка – аз съм на завой!
Мигача включих, то – чистачка!
Това е риск на десния волан,
завоят – ляв, дали ме виждат...
А пясъка го карат от Судан,
шейничките да ни завиждат!
Но идва жега - минус деветнайсет!
И молиш се като паркираш,
върху леда е лесно – с клаксон :“Пайсее...“
и пет места си узурпираш!