Заслушах се във твоето ,,обичам те''!
Студено беше, като тази нощ.
А някога ми казваше ,,заричам се
да ти даря най-пламенна любов!''
Какво от туй, че още си при ,,своите'',
щом истината лъха на лъжа?
Безименни останаха въпросите,
крещящи вътре в моята душа!
Не зная още колко ли ще мога
със залезите да съм сам-сама.
Със тебе да деля леглото, хляба...
а с другите да скиташ през деня! ...