Наперена, с ръце на кръста,
разхожда се Лъжата тлъста,
захилена, нахално-дръзка,
доволна в низката си същност.
Пари назаем никога не дава,
дадеш ли ù, завинаги забравя,
на чуждата софра е най-засмяна,
чак дави се във собствената пяна.
Тя няма имен ден, нито рожден,
самата мисъл да почерпи я подтиска,
ще ви затрупа със проблемите си нерешени,
не бързайте да ги решите – има време.
На Истина обича да се прави,
за щяло и нещяло се прекръства,
неуморима от лъжите си възкръсва
и празнота наоколо разпръсква.
Все компетентно го раздава,
размахва с пръст и вечно поучава,
силата ù - етика, морала,
за левче - човек убива и предава.
Ще ви накара да се чувствате щастливи,
да ù дадете туй, що много ви се свиди,
а после ще мълчи самодоволно,
а вие ще я гледате отровно.
Макар да ви изглежда приветлива,
в кръвта си тя е зла и завистлива,
все гладна е за чужда ненка
и днес лъжата е абитуриентка.
© Ивон Всички права запазени
Поздравления за стиха!