Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
1.07.2020 г., 18:32 ч.  

Лъже този малък Мук! 

  Поезия » Друга
586 4 8

От фенерче на светулка,
разноцветни стъкълца.
Синя сойка - присмехулка,
кукли - с весели лица.

 

Бяло коте тихо мърка,
тича - от зори до мрак.
Тайно детството ми бърка,
в сладкото от рози пак.

 

И мечето непослушно,
прави хиляди бели.
Ала мама щом го гушне,
раничката не боли.

 

При превързано юначе,
тихо сяда малък Мук.
Пипилота го закача,
Карлсон дори е тук.

 

Детството ми лепне цяло,
от малините - сироп,
няма крайче и начало...
Пъстрият калейдоскоп.

 

Сладко правя аз обаче,
някой му е сложил лук.
Каза ми: "Юнак не плаче..."
Лъже този малък Мук!

 

И с обувите извити,
някъде се запиля.
Паднах в детството, с белите,
а сега ме заболя.

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??