Аз казвам "Силна съм".
Не плача.
Не съжалявам за отминали неща.
Не страдам за изгубени приятелства...
Не се оправдавам, че било е съдба.
Признавам си грешките...
Всичките.
За жалост само наум ги шептя.
Зная слабости много. Външно отричам ги,
но са части от моята душа.
Заблуждавам успешно.
Най-вече себе си!
Лъжа се, че не изпитвам куп неща...
Лъжа се, че имам определени само интереси...
Че нямам изгубена борба...
Безсрамно заблуждавам се.
За всичко!
Дали това съм аз - не знам...
Изгубих себе си. Това е всичко.
С какво да се излъжа и сега?