Дълбоко в чернозема рови –
бърлога търси си вълкът.
Овчици – предано готови,
за втори шанс... За стотен път.
Уж помъдрял, уши присвива,
поостарял и среброкос,
за втори шансове... Такива,
разпънаха дори Христос.
А стадото, измършавяло,
поблизва кротко от солта
и с обещания преяло,
си мисли: Пак сме си в калта. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация