Роби (Роберт)
511 3486
2.12.2017 г., 15:07 ч.  

Любимата жена (по Р.Бърнс, "Моят момък") 

  Поезия » Пародии, Друга
1338 5 13

 

Когато връщам се нощес,

тя, милата, ме чака!

Не казва: „Закъсня и днес!...”,

не кряка като сврака.

 

Не пили ми, че съм пиян

и щом съм прав, залитам.

Защо съм с панталон разпран,

дори за туй не пита!...

 

И знае своя си урок –

ботушите събува.

За нея дявол съм и бог.

Какъв ли ме сънува?

 

На масата - букет цветя.

От сватбата – година!

Леглото ни приготвя тя -

тъй мила и невинна...

 

Едва държа се на крака

и сякаш съм на кораб.

Дали целунах й ръка?

Не помня, мили хора...

 

Все пак любимата жена

ме слага да си легна.

Прозявам се във тишина

и хлъцвам за последно...

 

Разпуска си косите тя,

с въздишка се съблича...

Е, ще й кажа сутринта,

че още я обичам!...

 

 

© Роберт Всички права запазени

МОЯТ МОМЪК – Р.Бърнс

 

Сърцето му е от злато.

Не момък е, а капка.

Той ходи с плюшено палто

и светлосиня шапка.

 

За мен е всичко в този свят,

със него съм богата.

Какъв чудесен занаят —

да режеш с плуг земята!

 

Ще дойде вечер в къщи той,

измокрен цял и капнал:

— Преоблечи се, друже мой,

пък и да беше хапнал.

 

Ще го зарадвам от душа,

леглата са готови.

Чорапите му подсуша

и му приготвя нови.

 

На север ходих и на юг

и знам кой колко струва.

Не, като него никой друг

не може да танцува.

 

Веднъж ли в танца той блестя

с чорапи и с чепици

и с туй главите завъртя

на много хубавици!

 

От малко съм доволна аз.

Ще минеме щастливо,

да има къшей хляб за нас

и в чашите ни пиво.

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, че спря тук, Павлина!...
  • Пепи, Рени, Люси, Влади, благодаря, че взехте отношение по това стихче!..
    Успешна седмица ви желая, приятели!...
  • Аз бях го сложила да си легне на изтривалката пред вратата. Каква ти любов... лирическия "герой" е един отврат.
    Хуморът ти иначе ми допада...
  • Равен нямаш в тези стихове, Роби! Усмихнах се и аз!
  • Явно той не я заслужава, но тя пък е много влюбена, за да види същността му...е, все в един момент ще прогледне...За съжаление много мъже, след брака започват да приемат жена си за даденост - огромна грешка. Поздрави, Роби!
  • Благодаря ви, че спряхте на този стих и коментирахте, Гавраил, Веси, Албена и Силвия, Меги, Наде!...
    Албена, обяснимо е, че не ти допада моят лирически, но такива са законите на пародията - хумористична творба, построена върху формалните особености на друго, сериозно произведение и със съвсем друго звучене и смисъл.
    На любовта на лирическата към нейния любим от оригиналния текст, противопоставям поведението на моя лирически. В оригинала тя разказва за качествата на своето момче, тук това прави той. Прилика съм търсил единствено в постройката на стихотворението. Всичко друго е противопоставяне.
    Вижте как звучи първия куплет на пародията на Хр.Смирненски на Вазовата елегия "Новото гробище над Сливница":
    О търтеи, вий тука останахте,
    де няма въшки, слънце, боеве;
    засмени се прегърнахте, стиснахте,
    „грабете и пълнете” си казахте.
    „днес своите джобове!”
  • Обичаш ли, обичаш...Как беше? И в здраве и в болест и в бедност и в богатство...
  • Ех, тази любов! Чака, чака, но не вечно.
  • От сватбата- година! Това е важна подробност...
    Ако и след 10г традицията с обгрижването се съхранява...нямаше да има толкова тъжни бракове. А лирическият да не чака за утре... което пък ме подсети нещо 🍁
    Браво, Роби! Великолепно изпълнение!
  • Да ти кажа ли откровено, Роберт, стихът ти не отстъпва на този на Бърнс! Обаче, за разлика от неговия, твоят лирически хич не ми допада и съвсем не бих постъпила като любимата му жена-мечта за всеки мъж! ... Но за стиха те поздравявам! Майстор си!
  • Какво да те прави като и тя те обича... Отново ме усмихна, Роби! Благодаря ти!
  • Ех,любов,любов.До кога ли?Идва време да те срита.
Предложения
: ??:??