Щом някога ръцете скръстя,
пред свойта бездиханна гръд,
недейте плака! Не е късно.
Живот ще има и след мойта плът.
И дъсченият дом не ми пълнете
с десетки чифтове цветя.
Не ми покривайте нозете,
със кърпи мокри от тъга...
Дори не викайте Свещеник!
Да пее другиму прощални песни!
Аз искам с дъх да ми прошепнеш,
над мен, че ще приклякаш често. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация