17.12.2009 г., 16:08 ч.

Любов 

  Поезия » Философска
5.0 / 6
889 0 8
ЛЮБОВ
Колко явно си отиваш!... И се връщаш тайно пак!...
Сто защитници на Тива няма да те спрат пред праг!...
Ти зачеваш с тайно биле, правиш земни чудеса...
По челата, с вик родилен, се превръщаш във роса...
Ти крепиш живота земен като древен исполин!...
Не умира твойто семе заради един Каин...
И не мога да повярвам, че съм твоят малък тест...
Спи у мене твоя ларва... Тъй щастливо съм злочест...
... Хващах буйната ти грива!... Ти си просто Божи знак!...
Колко тайно си отиваш!... И се връщаш явно пак!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванилин Гавраилов Всички права запазени

Предложения
  • Мен ли питаш какво е любов! Де да знаех как да ти кажа! Тя е малка, а всъщност – живот и не можеш да...
  • На Светла Табакова Тя с краката си боси препъва на мъжете очите лукави и подобно балканска пъстърва ...
  • Нарами ли торбата за из път, Човече жив, от човекопотока? Звезди ти светят да те отведат, но пътят.....

Още произведения »