Когато стане тихо,

и… нищо вече не боли,

тогава тя целува – бавно,

очите с нежност да благослови.

Тогава взима си глухарче,

вода от слънце,

дюла и небе и

всичко това ……………

…………… оставя да живее -

- единствено в твоето сърце.

Докосваш и рушиш направо,

без спомен, без вятър, в  тишина.

Извира плавно любовта, безбрежн а-

пречистена, от твоята душа.
И искаш – само да е няма, безмълвна

до края на света,

тогава твоето сърце открива -
- не друго,
а целувката на майката земя.