Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
9.07.2011 г., 19:47 ч.

Любов бездумна 

  Поезия » Друга
1005 0 15

Недей, не си помисляй със клишета
от сорта "много си красива..."
препънал погледа си в пазвата ми,
да ми говориш  за любов неустоима.

На мен не са ми нужни празни думи,
ни някакви си там ненужни трикове.
Не вярвам в тези гръмки фрази,
а  в очи от обич светулчено разпалени.

Тогава, бляскаво, небето е в зениците
и трепкат, щом  от любов са заразени,
прокапват понякога във тях сълзите,
щом другият залипсва и запилее някъде.

Не искам думи, жестове и обяснения,
не можеш в облака със мен да влезеш.
Ще се отблъснем с хиляди различия,
ти няма да се бурнеш, ни да полудееш.

Такава, мазна от ласкателства, не чакам
и комплиментите ù вече не ми действат.
Любов ли е, неканена се втурва и я искам.
Пред нея вратите ми сами си се разтварят.

Е, хайде, тръгвай, че стана много късно.
Ще лягам рано, а късно ще заспивам,
но във съня ми ще е цветно - пролетно,
бездумно ще пристигне този, който искам.

 

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??