Искам от онези любови,
които болят,
които оставят белези,
които те пребиват от чувства...
Любов, а всъщност -
живот.
Най-красивото човешко изкуство.
Искам любов - да ме съсипе,
да ме събуди, да изгоря!
Любов, от която душата ми кипва...
Която ме кара да се преродя...
Искам любов – безмълвна и чиста
като проронена детска сълза.
Любов непонятна и толкова силна,
че би разрушила дори планина.
Искам любов на ръба на отвъдното,
да бъде загадъчна като магия...
С надежда посрещам утро след утро -
аз вярвам, че ще я открия...
© Ивона Иванова Всички права запазени