Има нещо между нас - така е.
Че сме заедно по всичко си личи...
О... И пръстенът да не забравя...
Тези две тъй хубави халки...
Има нещо между нас - така е...
Но любов ли е - кажи!
Глава обръщаш и не знаеш
с думи да ми я опишеш ти.
Но нека аз разкрия свойте думи
и как я виждам аз през моите очи...
За теб сърцето силно ми потрепва...
За твоето щастие са моите сълзи...
Играта ти любима аз от детството познавам
и любимата ти песен от твоите младини.
Любимото ти ястие, приготвено от мама,
и любимият ти цвят дори...
Бих запяла любимата ти песен
и бих зачела аз любимия ти стих.
И филма ти любим бих произнесла,
а ти - ще можеш ли?! Кажи?
По твоя път аз тръгнах,
а моя - загърбих настрани.
И ако днес реша отново да го върна,
ти ще ме последваш ли - кажи?
Има нещо между нас - така е.
Че сме заедно по всичко си личи...
Но любов ли е - не зная...
И ако е - ме убеди!
© Люси Петрова Всички права запазени