Tilenus (Станислав Русев)
228 379
18.02.2015 г., 1:22 ч.  

Любов неразбрана 

  Поезия » Друга
445 0 6





Любовта дойде и го грабна.
Завъртя го в обратна посока.
Като при вихрушка едно листо жълто,
се възнесе и целуна пак клоните.

Аз бях с теб на пейката и гледах.
Години не те бях целувал.
Тръгнах си. За първи път сам. И падах, 
в безветрие, но в правилна посока. 
Както при любов неразбрана.

© Станислав Русев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ани, ти ме разби. Таня, ти също. Младен редовно. Благодаря ви от сърце, защото не пиша на никой коментари и всеки коментар тук ми е истински, не изпросен.Блгодря и за Шестицата на Comeon.
  • Стихът не е лош. Чета какво пишеш, прави ми впечатление, че започваш да излизаш в стиховете си от ежедневния жаргон. Понякога заради него не мога да усетя точната емоция или по-скоро усещам някакъв негативизъм, но в тези ти думи е по-различно, вероятно защото си представих образите. Има някаква меланхолия, в която има чар.
    Написах повече думи, от колкото си написал ти.
  • ... какви сте деца вие двамата само...
  • Добър психолог си. Признавам - живея за чудото. Другото е безсмислено.
    Животът е чудо, което не осъзнаваме, а когато го осъзнаем - вече няма живот!

    Лека нощ и нови успехи!
  • Стихът не е хубав. Ти си благороден. Такива като нас страдат и няма, няма, няма какво да направят докато чудото не дойде и при тях. Просто чакат. Всичко друго е грешка.Грешка е и че чакат.
  • Хубав е станал този стих, Станиславе! Това ти е пак оригинална находка.

    Поздрав!
Предложения
: ??:??