21.04.2013 г., 11:59 ч.
Любовна бъркотия
Любовна бъркотия
светът на думите
си мисли
че ме притежава
потропва с крак
крещи ми
нещо истерично
навярно
си представя
че
така ме доближава
ревнува ме
откакто с него се
познавам
навира ми в очите
всичките си многоточия
той
винаги
за нещо съжалява
умилквайки се
не престава
да ми обещава
това
което сам не осъзнава
светът на думите
навярно
ме обича
дотолкова е свикнал
с въпросителните си
заплахи
в които сам си вярва
че е удивителен
…
да бе изтананикал
нещичко за любовта си
простила бих
на инатливата му мисъл
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Щом ти му прощаваш, Вили, простено да му е и от мен. Благодаря, на теб и Наталия за -те. -
страхотно е
-
Много ми хареса тази поезия, а има и някакво вътрешно развитие, както в музикатата, та прости му на пришалеца.Wali/Виолета Томова/
-
Благодаря Ви! Сърдечни поздрави за всички!
-
Светът на думите да внимава в картинката, да не разбере накрая, че истината е в остоянията между тях
-
... тананикам си...
Много е хубаво! -
Благодаря Ви
-
Интересен стих, хареса ми!
-
!!!
-
Как хубаво си наредила думите в тази любовна бъркотия! Браво!
-
Благодаря ти, Рада! Аз също много си ги обичам.Надявам се, че не съм пропуснала да им го покажа Когато са далеч от мен прошепвам всеки ден по нещичко на утрото и на залеза за тяхно здраве. Сигурна съм, че те правят същото за мен.
-
Свет, теб те обичат много светове, не само тези на думите и музиката!
Хубаво, ,хубаво е! -
Благодаря Ви на всички за посещенията, оценките и коментарите.
-
-
Ами да - то бива мълчание по някои "показатали", но чак толкова...
-
!!!
-
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
