Regina_Hierro (Василена)
60 25
1.05.2007 г., 8:39 ч.

Любовна пунктуация 

  Поезия
1064 0 13

Почуквам на вратата ти
със удивителна в ръка.
Вълнението ми стопено
се стича по извивката
на въпросителния знак,
със който ме посрещаш.
Разбирам намеците -
затова със тихи стъпки се измъквам
по многоточието между нас .
Но утре пак ще дойда.
Та нали трябва
запетайките да усвои до болка
всеки, който не обича точките.

© Василена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Супер е!
  • Бях го пропуснал!!!
    Меко казано съм впечатлен!
    Изключително е!
  • Прекрасна си!!!
  • И от мен поздравления!
  • Оригинално и красиво!
    Пожелавам ти вдъхновение!!!
    Поздрави!
  • Благодаря на всички! Напоследък много рядко пиша - не ми остава време покрай студентството. Или по-скоро чакам вдъхновение. Радвам се, че стихотворението ви харесва. Странни идеи могат да хрумнат на човек, когато чете поезия без препинателни знаци.
  • От дълго време не беше пускала нищо ново. Но както винаги си на ниво.
    Много хубав стих!!! Поздрави, Василена!!!
  • Интересен стих!
    Поздрави!
  • Оригинално и хубаво!
    Поздрав!
  • Аплодисменти! С много удивителни!!!
  • Браво!!!
  • "Разбирам многоточията,
    затова със тихи стъпки се изхлузвам
    по скобките, изправени зад нас.
    А пък кавичките ми капят по паважа!..."

    С което искам да кажа, че стихотворението ти е ужасно оригинално! Но трябва да го продължиш, да не оставиш неспоменати и обидени знаци! Същевременно да го освободиш от "намеците" например - защото намеците не са препинателен знак!
  • Поздравления, чудесно е!
Предложения
: ??:??