Оставяш ме... ридаеща в нощта,
за пореден път сълзите устните ми напояват
и моля се да се завърнеш ти сега,
а мислите ми никога не ще те оставят.
Напускаш ме... макар за кратко,
ала цяла вечност ми се струва
и липсва ми уханието ти сладко,
а умът ми пак за теб бленува.
Когато тръгваш си, къде отиваш?
За кого мислиш в този миг?
Докато ходиш, дали чуваш...
болезнения и отчаян вик? ...