Знаеш ли, когато погледна луната виждам твоя лик,
като падаща звезда в небето отново чувам своя вик...
Как те вика, както небето вика залязващото слънце...
така безнадеждно и искренно, така от него независещо.
Нима не мога да те прегърна,
както снегът прегръща земята
и да те усещам така,
както цветята усещат водата?
Дали, ако силно се помоля на мойта падаща звезда,
тя ще ни срещне с теб отново някога?
Мислиш ли, че любовта - свободна като птиците,
отново нас ще събере... ...