Здравей, самотнице - поредна нощ...
Май нямам с нищо да почерпя.
Тя, всъщност масата е сложена,
обаче сякаш, като жертвеник.
Но нищо, ти ме прегърнѝ!
Добре дошла си! Заповядай!
Вода, кафе? И евтин джин?
Това останало е. Сядай...
Аз нямам друго. Празни листи,
моливи няколко и химикалки.
Понякога и дъжд, когато искам.
И Теб разбира се - за много малко.
Дори мастилено небе. На точки -
звездите ми намигат. Като пулс.
И имам няколко вълшебства още,
а уж съм свикнал да не им се чудя...
Ти как си иначе? Добре, нали!?
На мен ми липсваш денонощно.
Тя все е тук. Не ни мисли!
Спогаждаме се някак. Няма лошо.
Любовта ми ли? Защо не питаш!?
Крила копринени и пеперуди.
Да знаеш само как ми се обичаш,
но самотата е любовница за луди...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов Всички права запазени