Вървяхме двама между злато,
отронващо се от огромни клони.
Под краката ни сякаш блато,
но всяко златно листо,
следващото гони.
Златото в ръцете си държахме,
поръсихме душите си с есента.
Обагрени и двамата в златните
цветове на падащите листа,
поглед срещнахме и
без думи разказахме си
за любовта.
Ето я и нея, в цялата тази
приказка -
нашата мъгла.
Наричам я "нашата",
защото споделяхме я под студа.
Покрихме се с нея като одеяла
и прекосихме я на длъж и на шир.
Доволна, че не ни изгони със своята сивота
и малко студ, който златната есен облада-
мъглата в мир,
пусна своите сиви платна.
Вървяхме двама между злато
и малко сива мъгла.
Обичахме се топло, сякаш
беше лято...
и тихо под листата, без думи,
говорихме си за любовта!
Инес Тарашева
© Инес Тарашева Всички права запазени