9.04.2009 г., 9:25 ч.

любовта?! 

  Поезия » Философска
770 0 2

 

И нека всичко да загубя –и нека бъде то докрай!

Докрай дано се пропилея във ужаса на тази „епопея”,

наречена съ-времие.

Съвременници – на какво?!

На собствената ни разруха, на пълното унищожение,

на гаври и на унижение, на грозния делириум

от лицемерие и злобни клетви.

Стоим и гледаме  - потънали във непривичност,

свидетели на пошла „артистичност”,

загубили завинаги посоката, която тъй и не сме търсили...

Родени сме – но за какво?!

Нима безумията да обслужваме на бейове на капитала

е смисълът на краткия живот?!

Обичам аз едно съкровище – съкровището на човешката душа.

Нима съм лицемерен, като искам за единствена отплата - любовта?!

 

 

 

© Велин Евстатиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??