elituUu (Елица)
65 111
30.07.2011 г., 23:10 ч.

Любовта, без която не можем 

  Поезия
1472 1 4

 

Жалко е да обичаш само веднъж:

да си нечий по навик, но не и реално,

да си мислиш, че плачеш - а то да е дъжд,

да оставаш, където не си бил отдавна.

 

Да заспиваш, облегнат на грешното рамо,

а сърцето да среща зората самичко;

да трепериш от студ и от погледа само –

онзи, който навремето значеше всичко.

 

Да целуваш насила, а искрица да няма -

да разбираш, че всичко отдавна е спряло;

упорито да вярваш, че “любов е голяма”,

а въобще да не помниш къде е горяло.

 

                           * * *

 

Да обичаш веднъж е толкова жалко...

Любовта не е име, което изричаш.

Тя е в нас и се храни от всеки с по малко

и изчезва безследно, ако с нея не тичаш...


© Елица Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??