Любовта е странна жажда

и цял живот ще търсиш

нея как да утолиш.

От какво ли тя се ражда

и често теб заставя

вместо да говориш да мълчиш?

Към нея вратите са затрупани

от вековни предразсъдъци.

Ключовете отдавна са изгубени.

Но неуморно тях ще търсим

без надежда и разсъдък.

От чудеса боят се много,

а за тях бленуват скришом.

На кого надяват се? На бога?

В случая е той излишен!

Всичко е в техните ръце,

а те това не искат да признаят,

засипани с пясъка на думи,

далечни от на Хаям рубаите.

Любовта е странна жажда,

изпитвана по пътя към мечти... 

PS. Аз вярвам в чудесата 

в тоз'или в някой друг живот. 

Без тях излишно е да диша 

нашият човешки род...