10.04.2019 г., 0:28 ч.

Любовта е живот 

  Поезия » Любовна, Оди и поеми
536 4 5

Тежко е да си сред злото,

без надежда и без цел,

търсиш пътя към доброто

и се движиш в обществото,

но светът му не приел.

 

Бродиш денем по полята,

сам не щеш да си в дома.

Радваш се на красотата,

на цветята край житата,

за да си спасиш ума.

 

Вярваш в Бог, че всичко може...

Срещаш хубава жена...

Странна мисъл теб те гложди...

сън сънуваш – брачно ложе...

в тези смутни времена.

 

И додето с ум умуваш –

те, годините летят...

на спокоен се преструваш,

в лодката самичък плуваш,

без посока и без път.

 

        (Следва)

("Повеите на любовта " - 2 том )

 

© Иванъ Митовъ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти за коментара Пепи! Така е, намеренията не определят живота а действията. Хубав ден ти желая!
  • Според някои древни философии смисълът е в пътуването, дори и плуването без смисъл може да се окаже по-смислено от нещо, в което си вложил и смисъл, и надежди, а се е оказало след време точно обратното.
    За действията се съди по резултата, а не по решенията!
  • Благодаря на Маргарита, Мариана и neranimo за коментарите! Хубав ден!
  • Привет! И мен често ме спохождат такива мисли. Как да градиш дом и семейство, да създаваш деца, в рушащо се общество?! Добре, че Бог е създал природна красота, за да не луднем съвсем, но ние и нея рушим! Що за същества сме? Браво!
  • !
Предложения
: ??:??