Любовта ми е кученце, гладно,
задушава я дълго синджира.
Ту скимти, ту те хапе. Досадно.
Мислиш си: Остави ме на мира.
Изкопава заровени кости.
И надъвква ти нови обувки.
А без нея е тихо. И просто.
Безлюбовно, без мокри целувки.
Цяла нощ пред вратата те чака.
Свита топчица. Само да съмне.
Ти я риташ, дочакала мрака.
Тя синджира си къса, по тъмно.
© Надежда Ангелова Всички права запазени