Любовта ми върни!
Като лястовица бяла,
от простора необятен в длан ме улови.
И така, без да знаеш – С ЛЮБОВ МЕ СПАСИ!
Сърцето ми е камък, оплискан със кръв,
облаци от мъка проправят си път.
Изплаках сълзите – ще си взема назаем,
когато плача сама понякога в нощта.
Като ручей бистър,
глътка живот ми вдъхни.
И не питай какво ми е –
прегърни ме и замълчи...! ...