29.05.2011 г., 11:39 ч.

Любовта на небето 

  Поезия » Философска
811 0 0
Моя обична планета,
през сините вопли на срещи
нагазвам с дреха бездумна
в тишината гореща с дълбоки кънтежи,
през орбита млечна продумвам..
Моя обична пътека!
Седнал без ъгъл във сфера,
захвърлям последно и себе си,
в сърцето, пак теб да намеря!
В твой лик ме съдбата отново беляза
с годините в миг сън да копнея,
от който съм птица с полет нелека, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вали Всички права запазени

Предложения
: ??:??