Беше малко птиче
с болничко краче.
Носих му трохички -
по корем кълве…
Бързо свикна с мене,
давах му храна.
Милото – то денем
махаше с крила.
Оздравя, порасна,
търсеше ме все.
Обичта не гасне!
Даде ми перце.
Сякаш,че ме гали
то в незнаен час.
Вън трохи оставям
„Чико-о“ – викам аз!
© Ани Иванова Всички права запазени