Не искам да си мисля, че заблуда
е твоето вълшебно обаяние.
Съмненията заличи с почуда,
с най- творческото ангелско сияние.
Погледни ме, не от разстояние,
а от близо с радост светлоока.
Усмихни се с устните мечтание,
с любовта, с която всичко мога.
Прегърни душата с вяра в Бога,
със ръце в крила превъплътени.
Топлина си жива ти. Тревога
не усещам в дните откровени.
Целуни сърцето ми отново,
моя ум дари с блажено слово.
© Асенчо Грудев Всички права запазени