дакота (Дакота)
152 364
27.04.2007 г., 11:06 ч.

люлка от коприва 

  Поезия
698 0 14

Безмълвно е последното „до скоро",
безмислени са звуците на думите,
към нищото вратата е отворена -
безкраят не ни стигна и го губим.

„Върви, върви  по шепота на огънят
(то само пепел  там сега се скита)."
По-страшно е,  когато не говорим -
по-силно е от яростта на виковете.


Затворихме пустинята в кръвта си
с ръждата на последните молитви -
във многоводие удавихме страстта,
в изтръпналата люлка  на копривата.


Душата ми „обрина се" от търсене,
на всяко утро изгревът е кървав.
Поставяйки последното от пъзела,
ще те забравям...  (Пътят  е през сълзи).


Сънувах те, обичах те, желаех те...
Събудих се в  осилите на липсата.
В сърцето ми е жилото на раните
с довършването на спасителната риза...


© Дакота Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Отчайващо и съкрушително...
  • този стих
    задоволи
    днешното ми
    стенание
    за хубава лирика
  • Наистина прекрасен стих. Браво, Дакота!
  • Искам да напиша само едно! Няма да са думи за многократно доказания по безпорен начин талант. Рискувам да остана и неразбран от теб, Дакота, или от други в сайта със следващата мисъл! Най-малкото защото ще е във видимо повърхностно противоречие с терзанията на лиричната героиня! Но, колкото и парадоксално да звучи, от древни времена се знае, че копривата и лекува!
  • Прекрасно е!!! Поздрави!!!
  • Браво!!!
  • Благодаря ви! с най- топлата си прегръдка!**
  • Ти като лебед си пред мен, и аз немея!
    Пробуждаш всички мои сетива!
    Плети онази риза от коприва и...
    все тъй погалена ще си от Любовта!

    Разкошна си!


  • И аз се обринах..много силни редове..
  • Веси, за теб съм жива! за теб пиша (... и за още някой...но това не е сега важно).
    Истината е, че ти ме създаде! и затова винаги ще те чувствам своя майка!
    кой каквото и да плещи! Обичам те, сърце искрящо!**
  • Немея...
    За мене си шедьовър!
    Безценно камъче в шепи те пазя!
  • Злати, Анета, Благодаря ви от сърце!**
  • Визхищавам ти се, Дакота!
    Поздрави!
  • Душата ми „обрина се" от търсене,
    на всяко утро изгревът е кървав.
    Поставяйки последното от пъзела,
    ще те забравям... (Пътят е през сълзи).

    Много ми хареса. Много.
Предложения
: ??:??