25.06.2024 г., 21:00 ч.

Люляк 

  Поезия » Бели стихове
5.0 / 3
271 0 1
Ръцете ти ухаят пак на люляк!
И става люляк – цялото Небе!
И няма ден… И няма нощ…
А само цветове се ронят
додето и самата ти
не станеш цвят!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ревов Всички права запазени

Предложения
  • Тежи ми сянката на всичките неща - огромна, непрогледна и надвиснала. Подгизнала от октомврийската м...
  • Дресирах болката и птиците накацаха по остриетата на думите. Моят сън потече в океана на нечии възди...
  • Животът ни – една плетачка стара, с изкусни и нетрепващи ръце, плете ни плащеници, все по мяра, наоп...

Още произведения »