25.06.2024 г., 21:00 ч.

Люляк 

  Поезия » Бели стихове
5.0 / 3
270 0 1
Ръцете ти ухаят пак на люляк!
И става люляк – цялото Небе!
И няма ден… И няма нощ…
А само цветове се ронят
додето и самата ти
не станеш цвят!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ревов Всички права запазени

Предложения
  • Тя дълго бе рисувала цветя - в следобеди, в съмнения и зими. (Съмнението е въпрос на тишина и някакв...
  • > Познавах една такава любов и една такава жена, дето, ако имах син, щях да му кажа – тая въобще не ...
  • Ти си ангелски светла и чиста - моногамна до сетна сълза. Любовта ти ми дава амнистия да избегна про...

Още произведения »