Люляков залез
Бакърените облаци суетно
изпратиха слънцето
до хоризонта, в злато очертан,
сбогуваха се безответно...
то продължи по пътя си избран.
Натъжени, те взеха цвят
от люляк разцъфтял,
- отдавна сенките им той зове -
кой дълго чака в този свят...
и люляково стана сънното небе.
© Запрян Колев Всички права запазени