27.01.2022 г., 12:44 ч.
Люлякова орис
В бара е всяка вечер,
пие кротко сама
и е нейде далече,
и напук на шума,
похотта, светлините,
душния полумрак,
сякаш мрежа изплита
и разплита я пак.
И чертае окръжност,
върху мокро петно.
Ни щастливо, ни тъжно,
алкохолът дано, ...
пие кротко сама
и е нейде далече,
и напук на шума,
похотта, светлините,
душния полумрак,
сякаш мрежа изплита
и разплита я пак.
И чертае окръжност,
върху мокро петно.
Ни щастливо, ни тъжно,
алкохолът дано, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Надежда Ангелова Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
