7.01.2023 г., 7:47 ч.

Люлякът 

  Поезия » Оди и поеми
680 12 27
Пак дошла е чудна пролет,
от Земята писмо пиша
и макар да е във полет,
пак душата ми въздиша!
Спомняш ли си, моя мила,
как, когато беше млада –
люляк беше посадила,
там, до южната ограда?
Всяка пролет избуява –
с цвят се кичи и с филизи
и с издънките пронизал
двора цял ни разкрасява. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванъ Митовъ Всички права запазени

Предложения
: ??:??